Двадесет и трети пехотен шипченски полк

Двадесет и трети пехотен шипченски полк
Войници от полка, сред които е фелдфебел Георги Николов Попминков (седнал, трети от дясно наляво), 1916 г.
Войници от полка, сред които е фелдфебел Георги Николов Попминков (седнал, трети от дясно наляво), 1916 г.
Информация
Активна19 януари 1889 – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабКазанлък
Прякор(и)Дели Алай – Лудият полк
МаршВелик е нашият войник
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Иван Пашинов

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство.

Формиране

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-ра и 4-та дружини на 12 пеши балкански полк[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) полкът е част от 8 пехотна тунджанска дивизия.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

Боятъ въ Струга“, картина на Господин Желязков, служил по време на войната в Осма пехотна тунджанска дивизия

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия.[3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 64
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5129
Коне: 414 Обикновени коли: 131
Товарни коли: 123
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4120
Картечници: 4

Част от полка заема Елбасан на 29 януари 1916 г., като в рамките на Централните сили се водят преговори за албански княз да бъде издигнат Кирил Преславски.

Между двете световни войни

На 26 август 1919 година на основание заповед №75 полкът е разформирован, като от състава му се формира 3-та дружина от 12 пехотен балкански полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 38 пехотна одринска дружина и 8 допълваща част, но до 1937 година носи явното название на дружините които го съставляват, което е причината да има два щаба – на 1-ва дружина е в Казанлък и на 2-ра в Търново Сеймен[1]

С поверителна царска заповед №25 от 5 юни 1937 година се преименува на 30 пехотен шейновски полк. На 30 юни 1939 съгласно заповед №12 23-та пехотна шипченска дружина, която излиза от състава на полка и от 28-а пехотна стрямска дружина, която излиза от 27 пехотен чепински полк се формира отново 23-ти пехотен шипченски полк.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 – 1942). През октомври 1944 е мобилизиран отново и заминава за Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава 8 пехотна тунджанска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота. [1]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 23-та допълваща дружина.[1]

Наследник на полка е 5 шипченска бригада. Бригадата е изтеглена от южна България и от 1 юни 2007 г. управлението и главната част от подразделенията на бригадата са предислоцирани от гарнизон Казанлък в гарнизон Плевен, а останалите във Враца и Шумен.[4] С плана по т.н. „бяла книга“ бригадата е предвидена да бъде закрита от военния министър Аню Ангелов в 2011 г.[5]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Двадесет и трети пеши шипченски полк (1889 – 1892)
  • Двадесет и трети пехотен шипченски полк (1892 – 1919, 1928 – 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Тодор Мицев 1889 – 1890
Подполковник Вълко Велчев през 1892
4. Подполковник Христо Гюлмезов март 1892 – 1894
Подполковник Добри Иванов
Полковник Георги Митов към 1904
Полковник Иван Пашинов 1911 – 1913
Майор Теню Бойдев от 1914
Подполковник Петър Манев 1915 – 1917
Подполковник Парашкев Пошев Първа световна война
Подполковник Светослав Лопушанов 1927 – 1929?
Полковник Рашко Бораджиев 1929 – 1930
Полковник Иван Деведжиев от 1939
Полковник Димитър Владков 1942
Подполковник Никола Чалъков 1944 – 1944
Подполковник Мартин Мартинов 12 септември 1944 – 1946?

Други командири: Владимир Николов

Наследник на полка е 5 шипченска бригада.

Източници

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 45 – 46
  2. ДВИА, ф. 346, История на фондообразувателя
  3. а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  4. Полк. Валентин Буров първият командир на 5 Шипченска механизирана бригада настанена в базата на УБ „Христо Ботев“ след закриването на учебния център в Плевен.
  5. Министър Ангелов обяви края на Пета Шипченска бригада

Литература

  • Войнишки сборник на Шипченци 1915 – 1917. Ред. Тодор Христов. София, 1917
  • Възпоменателен албум на 14-та рота от 23-ти п. Шипченски полк 1915-1916-1917. София, 1917, 48 стр.
  • Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк във войната с турци и съюзници – 1912 – 13 г. София, 1928
  • Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк – Войната със сърбите – 1915 г. София, 1931
  • Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк – Войната със съглашенците 1916, 1917 и 1918 г. София, 1937, 343 стр.
  • Красимир Узунов, Генчо Начев. Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г. С., 2011, 544 стр.
  • п
  • б
  • р
Пехотни
1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен
War flag of Bulgaria.svg
Конни
Артилерийски

1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски

1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен
Инженерни
Моторизирани
  • Bulgaria war flag.png Портал „Военна история на България“